Туристически информационен център

поражда у мен една особена меланхолия и носталгична тъга при вида на пустите крайречни улички и самотния залез над реката.
А някога...някога – през 1910 година, Тутракан наброявал 10 490 жители и се равнявал с такива градове като Видин, Лом, Търново, Свищов, Ловеч, Кюстендил и други, а по търговия даже далеч ги задминавал.След 1913 година, градът – вече под името Туртукай, попада в пределите на Румъния, която окупира земите по десния бряг на голямата река.Въпреки славата си на най-голям дунавски рибарски център у нас, Тутракан постепенно започва да запада, а населението значително намалява.Упадъкът продължава до 1940 година, когато по силата на Крайовската спогодба цяла Южна Добруджа, в чиито предели е и малкото дунавско градче, е върната на България. Населението вече е намаляло на половина, а активно свличане на земните маси поставя под постоянна заплаха от повреди и разрушения най-близките градски къщи и административни сгради.Всъщност, Тутракан е разположен амфитеатрално на високия десен бряг на р.Дунав, като в западна посока, теренът е доста нисък, а на изток започва високата и равнинна част на Добруджанското плато, което има средна надморска височина 140 м, а надморската височина на брега тук достига до 28 м. Именно оттук, нагоре по баира полазват стръмните улички, извеждащи към равнината, където е разположена останалата част на града.
Според направени проучвания, сегашната територия на града и местността около него е обитавана още от праисторическо време. За това свидетелстват важни находки от палеолита, намерени в Тутракан, селата Дунавец и Пожарево, а от неолита и енеолита свидетелстват селищните могили край с.Белица недалече от Тутракан. Интересни археологически материали, бронзови предмети – накити, оръдия на труда, оръжия и др. свидетелстват за интензивен живот по тези места - особено през античността. Първата поява на римляните тук датира от 15 г. пр.н.е., когато завладяват земите между Хемус (Стара планина) и р.Данубиус ( р.Дунав) до Черно море. При римския император Веспасиан (69-98 г.) в района са издигнати няколко укрепителни съоръжения (стражеви кули) до селата Нова Черна, Старо село, Пожарево, както и до самия Тутракан.От времето на император Улпий Траян (98-117 г.) датира селище, възникнало първоначално като важна пътна станция на пътя от Сингидунум ( дн. Белград) за Константинопол ( дн. Истанбул), наречено Трансмариска, превърнало се по-късно, при император Диоклециан - в крепост. Според едно тълкувание, римският кастел е получил името си по името на р. Марискус (сега Арджеш, Румъния ), като Трансмариска означава "селище, стоящо срещу Марискус".Според друго схващане - "Селището зад блатата" - такъв е смисълът на римското название на Тутракан - Трансмариска. Независимо кой вариант ще предпочетете за себе си, историята на града и околностите му продължава и след заселването на славяните тук, през втората половина на шести век, върху античните останки. А като крепост-твърдина със стратегическо значение в отбраната на северната граница на българското царство по време на Иван-Шишман ( 1371-1393г.), Тутракан съществува чак до 1388 година, когато попада под властта на турските нашественици и изпада в пълна забрава за близо две столетия, през които не се споменава нищо за него.Едва през 17 - 18 век, минаващи оттук чужди пътешественици започват да го описват и споменават в пътеписите си. Въпреки насилията и мъченията по време на турското робство, тутраканци съхраняват непоклатим дух и оказват активна помощ при прехвърляне през р.Дунав от румънския на българския бряг на четите на Панайот Хитов и Таньо Стоянов – Воеводата.
След Освобождението, Тутракан бележи икономически и културен възход. Заедно с основния поминък на населението - земеделие и лозарството, абаджийство, бъчварство, обущарство, сарачество, градът става известен най-вече като център на дунавските рибари и прочути майстори на рибарски лодки. И днес, в малкото градче, отстоящо на 432 км от устието на р. Дунав, на 63 км западно от Силистра и на 53 км източно от град Русе, риболовът е основно занимание за голяма част от населението, наброяващо общо 10 128 жители по последни данни, а тук – уверявам ви, ще ви приготвят най-вкусната рибена чорба по цялото ни дунавско поречие. Заедно с апетитните рибни кулинарни изкушения, малкият дунавски град Тутракан ще ви предложи уникални гледки от брега на реката, разходка из старата рибарска махала и непосредствена среща със собствената му съдба, записала най-драматичните страници от историята на България.