Туристически информационен център

от 39 хиляден гарнизон със 150 оръдия и десетки картечни гнезда.Пред такава отбранителна свръхмодерна за времето крепост се изправя Преславската пехотна дивизия, командвана от опитния и прославен в предходните войни генерал-майор Пантелей Киселов. Съгласно източници, в 10 часа на 27 август 1916 г. започва заседание на Коронния съвет на Румъния. В 21 часа същия ден е обявена война на Австро-Унгария. На следващия ден Германия обявява война на Румъния. Прославеният от Балканската война генерал Стефан Тошев, командващ 3-та армия, взема всички мерки и привежда частите в пълна бойна готовност. Към границата се съсредоточава трета българска армия, в чиито състав са включени четвърта Преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от първа Софийска дивизия, Дунавски българско-германски части и други подкрепления. Генерал Стефан Тошев назначава за командващ на тези войскови части своя боен другар генерал Пантелей Киселов. Атакуващите Тутраканската крепост български войски наброяват 55 000 души. Те разполагат с 132 оръдия и 53 картечници. Генерал Тошев начертава общия план на предстоящата битка, пренебрегвайки плана на командващия немските войски фелдмаршал Маккензен. За отбелязване е, че до този момент никой български генерал не се е осмелявал да спори и да се противопоставя на фелдмаршал Макензен. Оценявайки стратегически важната роля на Тутракан, генерал Тошев взема правилното решение да удари крепостта, в която са съсредоточени 25 румънски дружини, 20 батареи и 6 ескадрона. Този план той предвижда да изпълни с 33 български дружини и 44 артилерийски батареи. На 01 септември 1916г. два съседни народа - българският и румънският, се оказват от различните страни на барикадата, всеки от тях воюва за своята земя, за своята Добруджа. Боевете при Тутракан на 05 и 06 септември 1916г. ознаменуват една от най-важните и значителни победи на българското оръжие. Само за 33 часа, след мощна артилерийска подготовка и още по-мощна стремителна атака на Преславския, Варненския, Първи и Шести пехотни Софийски и Търновски полкове крепостта е в български ръце и Тутраканската епопея се превърща в един от върховете на бойната ни слава. При Тутракан вечен покой намират над 8000 войници и офицери, от които 1764 български. Създаването на Мемориала започва непосредствено след битката за Тутракан, когато по инициатива на „Тутраканския благотворителен комитет” е издигната „Братска могила”. През 1922 година се изгражда паметник - обелиск, запазен и до днес, на който на български, румънски, немски и турски език са изписани думите “Чест и слава на тия, които са знаили да мрат геройски за тяхното отечество.” След Освобождението на Южна Добруджа през 1940г. до днес, всяка година в първата неделя на месец септември на Мемориалния комплекс се провеждат възпоменателни тържества, панихида, с които се почита паметта на воините, загинали в тази епична битка. От 1986г. започва благоустрояването на комплекса. Изградени са Алея на славата, с изписани имена на загиналите в битката, парк, сцена за официалните чествания. Историческите изследвания не изчерпват напълно това значимо в българската история събитие. Военното изкуство на българското командване, приложено в Тутраканската операция, творческият гений на генерал Стефан Тошев, изключителният талант на пълководец и военачалник на генерал Пантелей Киселов, като пряко ръководещ от бойната линия тази епична битка, ще привличат специалистите и още дълго ще бъдат оценявани и изучавани от наши и чужди военни историци, от военни училища и академии.