Туристически информационен център

плочи, човешки кости, керамични съдове, а иманярите постоянно разкопават, за да търсят злато. За своето съществуване, говорят следните легенди:
Легенда 1
        Възрастни хора разказват, че в селото се появили баща и син и се цанили пастири. Пасели биволиците на стопаните. Един ден в този район биволица започнала да ражда. Бащата - Хасан тръгнал за помощ към селото, а синът - Ахмед останал да я наглежда. Изведнъж биволицата започнала да се върти в кръг, а пастирът не могъл да я спре. Земята под краката и започнала да потъва. Момчето се изплашило, а животното паднало в яма. Досетил се, отвързал пояса си от кръста и развил чалмата. Завързал ги, влязъл в ямата и завързал биволицата. Измъкнал я. Така полученото въже вързал за едно дърво, а другия край за кръста си. Спуснал се и видял в ямата голяма желязна врата, на която висял огромен катинар. Тъй като бил ръждясал, отворил лесно вратата. Влязъл в малка зала, в която имало три камари злато и един златен стан. През това време бащата се върнал, извикал сина си по име, защото не бил при биволицата. Чул гласа му изпод земята. Спуснал се при него и видял златото. Решили да вземат от всяка камара по шепа злато. Излезли и затрупали отвора с пръст и клони. Тръгнали с чардата към селото пеейки: “Ахмед, Ахмед, до днес бяхме говедари, от утре сме господари”. Заминали за Истанбул. След десет години се върнали с десет волски каруци да приберат имането. Дълго търсили, но на предполагаемото място имало само изворче-мястото на аязмото, съществуващо и днес.
Легенда 2
        Носи се предание, че баща тръгнал със сина си из България да търси лек за очите му. Насочил го към нова България, освободена от Румънско. Обиколил цяла Добруджа без да излекува детето си. На връщане минал през нашия район, стигнал до мястото на манастира. Конят му изведнъж спрял. Започнал да го бие, но не тръгнал. Разпрегнал го, за да си починат и нахранят. Детето слязло от каруцата и се заиграло във водата на близко течащо ручейче привлечено от шума му. Докоснало си очите с мокра ръка. Изведнъж бащата чул, че детето вика: “виждам, виждам”. Бащата изненадан се приближил и го попитал какво вижда. Детето отговорило “виждам коня, каруцата, дърветата”. Върнал се човекът в селото и разказал какво се е случило. И до днес прииждат хора със здравословни проблеми да пийнат вода от течащата студена вода, с надеждата да оздравеят.
Легенда 3
        През 1911 г. водата от аязмото на “Св. Марина” бликва отново и поклонници започват да посещават светото място. Новината за лековития извор се разнесла бързо и изворът е каптиран. През 1943г. за свещеник в селото е назначен новоръкоположения свещеник Димитър Мирчев Петков. Научил за лековитото изворче, поканил и други свещеници. Отслужили водосвет на извора. Отец Димитър се измил с водата от изворчето. До този момент страдал от ревматизъм. След измиването почувствал облекчение. С помощи от селото и с дейното участие на баба Василка /известна с това, че се среща на сън с мъртви и предсказва/ отец Димитър решил да възстанови манастира. Начинанието било благословено от Доростоло-Червенския митрополит Михаил на 16 октомври 1944год. С даренията на християни, посещаващи аязмото, през 1944-45 г. е построен параклис, в средата на който е извора. Освен него са изградени и три стаи за поклонници с помощта на дарение от Донка Хлебарова от с. Нова Черна. Назначен бил пазач от с. Стамболово, който пристигнал в манастира с парализирани дясна ръка и крак, но след едноседмично миене с водата от извора оздравял напълно и отказал възнаграждение за службата.
        Всяка година на храмовия празник - 17.07. - Св. вмчца Марина, се стичат множество богомолци от близо и далеч. До манастира се стига като от главния път Тутракан-Русе се поеме по отбивката вляво за село Сяново. От селото до манастира води черен, но проходим за лека кола път.

           В настоящия момент в манастира не се предлагат храна и спане, но би могъл да бъде част от туристически маршрут.