Туристически информационен център

Центърът извършва информационни, консултантски, координиращи, рекламни и технически услуги, свързани с алтернативния туризъм в община Тутракан. Туристически информационен център се намира в новооткрития крайдунавски парк, изграден по проект за трансгранично сътрудничество между Тутракан и румънския град Олтеница. Река Дунав е най-важният и благоприятен природнотуристически ресурс за община Тутракан. Тук реката прави впечатляващ разлив западно от града и представя невероятно красива гледка при залез, когато слънцето бавно се потапя в спокойните води. Един град, една река и една обща съдба, свързала ги завинаги от бурната древна история до днес. Затова и лицето на града е обърнато на север - към реката. Едва ли има друг български град, по поречието на Дунав, чиято съдба е толкова тясно свързана с реката. Риболовът е основен поминък на населението още от най-древни времена, а в края на XIX и началото на XX век градът се утвърждава като средище на дунавския риболов. Векове наред погледът на хората е бил насочен към реката, благодарение на нея те са съществували. Турски пътешественик, минавайки през градчето, споделил, че от 8 000 души население 4 400 се занимават с риболов, което означава, че жените също са били рибари. Цели фамилии и родове са се препитавали от риболов, плетене на рибарски мрежи и строене на лодки. Въпреки това населението било крайно бедно. Храната му се състояла единствено от мамалига и произведените от рибата ястия. Самите рибари не живеели през цялата година в градчето. Те се задържали в него само през най-студените зимни дни. Тръгвали рано напролет на риболов, връщали се през късна есен. Отдалечавали се на 150-200 километра по течението, ловели риба, продавали я и по този начин издържали семействата си. Те били господари на целия Дунав, за които недоимъкът бил постоянен спътник. Когато годината била лоша, риболовът - слаб, семействата гладували с месеци. Ако пък хванели моруна, а по Дунав се срещали много едри екземпляри (Най-голямата уловена по Дунав моруна е 365 килограма), те успявали да си купят някои по-луксозни неща и съдове за домакинството. В Тутракан може да се проследи цялата история на дунавски риболов, още от възникването му до наши дни. Тук се намира единственият в цяла Европа етнографски музей “Дунавски риболов и лодкостроене”. Той е един от стоте обекта с национално значение в страната. Музеят се намира в сградата на стара турска баня. Експонатите му са събирани от цялото поречие на Дунав. Тук могат да се видят всички риболовни уреди, използвани от хората от древността до сега. Фотоси и графики илюстрират начина на риболов. В музея е отделено място и на лодкостроенето, което в този край съществува от векове. Може да се види и автентична вътрешна подредба в къщата на рибарско семейство.
Интересната възрожденска архитектура впечатлява всеки, който стъпва за първи път в Тутракан. Къщите са със забележителна архитектура и наподобяват русенските от същата епоха. След освобождението от турско робство сградите са принадлежали на заможните тутраканци. В една от тях - Теодорова къща, днес се намира историческия музей на града. Самата сграда е дарена на държавата от потомците на богатия търговец. Музеят е един бисер от историческото наследство на града. Тук могат да се видят експонати от най-древни времена, да се проследи развитието на селището, битът на населението от най-дълбока древност.
Уникално и неповторимо излъчване има и архитектурният резерват Рибарската махала. Тя е съхранена за посетителите в своя автентичен вид, някои от къщите не са “пипани”, откакто са построени. Човек има чувството, че ако ги побутнеш, аха-аха и ще паднат. Други са реставрирани и превърнати в място за посещение от туристи. Много характерни за рибарските къщи е липсата на големи дворове, защото рибарите не са се занимавали със земеделие. Това са само щрихи от неповторимото излъчване на Тутракан, един град, в който за съжаление днешното населението никак не е от най-заможните. Реката вече не дава основното препитание на жителите, промишленост почти няма, хората допълват доходите си от личното стопанство. Но местната управа вижда в историческото минало възможност за икономически просперитет на селището. Историческите паметници тук са около 250, от тях 4 са с национално значение. В Тутракан се намира и единственият в България паметник на руския генерал Суворов. Той е подарен на жителите на града от администрацията на Санкт Петербург. Именно руският пълководец, стъпвайки в Тутракан преди повече от сто години, казва, че тук е видял най-красивия дунавски залез.